Кремъл атакува Киев с балистични ракети и дронове

За поредна нощ Русия атакува Киев с две вълни от балистични ракети и дронове. Предаде Би Би Си.

През нощта в украинската столица за втори път прозвучаха сирените за въздушна тревога.

Въздушните сили на ВСУ предупредиха, че в посока Киев се движат няколко групи безпилотни самолети.

Бойни дронове също се движеха в посока Полтавска област, предупреждават украинските военни.

В момента въздушната тревога е обявена в значителна част от източните, южните и централните райони на Украйна.

По-рано властите съобщиха, че Русия е нанесла удари по Киев с балистични ракети. За каквито и да било последствия властите все още не говорят.

Експлозиите са били чути и в Харков, в резултат на атаката там са загинали най-малко двама души.

Кметът на столицата Виталий Кличко съобщи за взривове. Украинската ПВО отбрана се опитва да спре удара.

Главата на областната администрация на Харков Олег Синегубов съобщи, че в резултат на руския удар по предградията на Харков най-малко двама души са загинали.

По-рано Синегубов съобщи за двама хоспитализирани - 42-годишен и 40-годишен мъже. По негови думи, още един 58-годишен мъж се е оплакал от остра реакция на стрес.

Основният индекс на Българска фондова борса (БФБ) SOFIX бележи двуцифрен ръст от 14,41% още в първата седмица с активна търговия след влизането на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г. Индексът се повишава от 1156,43 до 1323,06 пункта. Отчита се също рязко увеличение на оборота - с почти 184%. Сделките през изминалата седмица се увеличават със 112,79% на годишна база, съобщиха от БФБ.

Подобен случай с ръст в търговията е отчетен при присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) от началото на 2007 година. През първата седмица SOFIX се покачва с 6,37% - от 1224,12 до 1302,81 пункта. Оборотите нарастват с 12,24% на годишна база, а броят на сделките се скачат двойно.

"Присъединяването към Еврозоната поставя България в нова позиция на финансовата карта на Европа. Реакцията на пазара дори още в първия ден от търговията е показателна - SOFIX нарасна с 3,7% само за ден, а в следващите дни продължи със сходен темп. Това е ясен показател за дългосрочно натрупване на доверие, по-добрата пазарна инфраструктура и по-високата финансова информираност", коментира изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.

Възходящият тренд продължава и тази седмица. Очаква се преминаването към евро да улесни достъпа на международните инвеститори и спомогне за по-дълбока интеграция на българския капиталов пазар.

Русия се въоръжава здраво, но не за войната с Украйна

Дори докато инвазията в Украйна продължава, руските въоръжени сили все по-често подлагат на изпитание европейската отбрана чрез дронове, пилотирани самолети и военни кораби.

Това не са случайни грешки или обикновени разузнавателни мисии - целта е навлизанията да бъдат превърнати в нещо "нормално".

Зад всяка подобна провокация стои преустроена и все по-ефективна военно-промишлена машина: корабостроителници, които произвеждат подводници, способни да действат в ледени води; ракетни заводи, работещи на три смени за натрупване на запаси от оръжия с голям обсег; и предприятия за взривни вещества, които разширяват производството си до стратегически мащаби.

Това се казва в анализ на Ребека Лиснър, старши сътрудник по външната политика на САЩ в Съвета по външни отношения, и Ерин Д. Дъмбахер, старши сътрудник по ядрената сигурност в Съвета по външни отношения "Стантън".

По-внимателният поглед към решенията на Москва в областта на военното снабдяване показва защо Европа трябва да се подготви за продължителен руски натиск, който далеч надхвърля рамките на войната в Украйна. В руските военноморски и ракетни сектори - най-важните за европейския театър - ясно се открояват три тревожни тенденции: бързо разширяване на производствените мощности, целенасочено приоритизиране на стратегически платформи и инвестиции, насочени към дългосрочна оперативна устойчивост, а не към краткотраен военновременен пик.

Ако НАТО не премине от реактивни мерки към проактивна и убедителна форма на възпиране - с ясно дефинирани "червени линии", реален настъпателен потенциал и устойчива подкрепа за украинските иновации при дроновете - Москва ще продължи да диктува условията на конфронтацията дълго след настоящия етап на войната срещу Киев.

Черноморският флот на Русия беше тежко поразен от украинските морски дронове и удари с голям обсег. Освен това Русия трудно може да компенсира тези загуби заради стратегическата "тапа" на Босфора. Турция, като член на НАТО, затвори проливите за воюващи военни кораби още през 2022 г. съгласно Конвенцията от Монтрьо - ситуация, която с голяма вероятност ще се запази до края на войната.

Ако Русия беше съсредоточена изключително върху Украйна, логично би било да намали приоритета на корабостроенето и да се фокусира върху сухопътни системи и авиация.

Вместо това, въпреки санкциите и хроничната неефективност, руските корабостроителници решително се преориентираха към платформи, които представляват пряка заплаха за Европа. Флоти, способни да действат в ледени условия, ядрени обслужващи кораби и дизел-електрически подводници доминират в новите поръчки. Тези платформи са проектирани да носят крилати ракети и системи за радиоелектронна борба в най-уязвимите морски коридори на НАТО. И което е съществено - те не са предназначени да се съревновават с ВМС на САЩ в открития океан, а да действат близо до европейските брегове, най-вече около Северна Европа.

През 2023 г. Балтийският завод - флагман на руската военноморска индустрия в Санкт Петербург - отчете загуба от около 264 млн. долара. Само година по-късно резултатът се обърна в печалба от 41 млн. долара след серия от държавни поръчки. Сред тях са ядрени обслужващи кораби, предназначени за операции в Арктика - регион, където НАТО провежда учения и където се пресичат ключови подводни комуникационни кабели на Европа.

Потреблението на стомана в Балтийския завод е скочило с 98% само за година, а във Виборгската корабостроителница - с 93% от 2022 г. насам, което показва докъде е готова да стигне Москва, за да субсидира възстановяването на военноморския си потенциал.

Паралелно с това властите в Санкт Петербург и Обединената корабостроителна корпорация - управлявана от мажоритарно държавната банка ВТБ - прокарват план за обединяване на пет корабостроителници в единен индустриален клъстер, с 2,6 млрд. долара, заделени за модернизация. Целта е ясна: руската военноморска индустрия да стане по-бърза, по-устойчива на смущения и способна да се мобилизира в голям мащаб.

Резултатите вече са видими.

"Адмиралтейските корабостроителници" продължават серийното производство на неядрени подводници, включително проекта 636.3 "Якутск", пуснат за Тихоокеанския флот през октомври 2024 г., както и подводницата "Кронщадт" от клас "Лада", която влезе в строя в началото на 2024 г. след преработка на проекта. Тези сравнително малки, конвенционално задвижвани подводници са значително по-слаби от ядрените си аналози в открито море, но в ограничените води на Северно море, Балтийско море или Средиземноморието представляват сериозна заплаха.

Акцентът на Русия върху въоръжаването на по-малките си бойни платформи (както подводни, така и надводни) с крилати ракети с голям обсег допълнително задълбочава съществуващите пропуски в европейската противовъздушна отбрана. Това дава на руските командири възможност да заплашват с далечни удари сърцевината на Европа от множество направления - тактика, усъвършенствана чрез години на многоосни атаки срещу украински градове и критична гражданска инфраструктура.

Производството на ракети в Русия също рязко се увеличи след 2023 г. Това не е просто опит за попълване на запасите за войната в Украйна. Според украинското разузнаване Русия произвежда между 115 и 130 системи с голям обсег месечно - темп, който позволява натрупване на арсенали, значително надхвърлящи непосредствените нужди на конфликта.

Крилатите ракети "Калибър", авиационните Х-101/102 и балистичните "Искандер", които излизат от производствените линии, поставят под заплаха европейски столици и бази на НАТО. Фактът, че Русия използва относително малък брой такива ракети в редовните си удари срещу Украйна, залагайки вместо това на масови атаки с евтини дронове тип "Шахед", подсказва, че голяма част от продукцията се складира за бъдещи операции извън настоящата война.

Модернизацията и разширяването на производството във Воткинския машиностроителен завод - ключов производител на ракети "Искандер" и компоненти за междуконтинентални балистични ракети - допълнително потвърждават тази тенденция. Журналистически разследвания сочат, че от 2022 г. насам там са въведени хиляди нови машини и са наети хиляди допълнителни работници, като активното наемане продължава и през 2025 г.

Паралелно с това Русия изгражда ново съоръжение в завода "Бийск Олеум", предназначено да произвежда до 6000 тона високоенергийни взривни вещества годишно. Заводът "Свердлов" получи милиарди държавни инвестиции за увеличаване на производството на тротил - ключов компонент за бойните глави на ракетите. "МКБ Новатор", част от концерна "Алмаз-Антей", премина на денонощен режим на производство на "Калибър" и "Искандер" още в началото на войната. А Красноярският машиностроителен завод увеличава серийното производство на тежката междуконтинентална балистична ракета РС-28 "Сармат", като през 2024 г. бяха отчетени мащабни инфраструктурни обновявания.

Тези оръжия дават на Москва възможност да засили натиска върху НАТО.

Руски военноморски платформи, въоръжени с "Калибър", оперират на разстояние, позволяващо удари по европейски столици както в Балтийско, така и в Средиземно море. Руските стратегически бомбардировачи с голям обсег - много от които са преоборудвани за носене на такива крилати ракети - редовно извършват полети над и в близост до Баренцово и Норвежко море, превръщайки северните подстъпи към НАТО в тренировъчни зони и постепенно "нормализирайки" военното си присъствие там.

Все по-често руските бомбардировачи и боеприпаси се разполагат на предни позиции, като наскоро модернизираното летище "Североморск-2" на Колския полуостров, което позволява дълбоки удари по европейски цели, вместо поддържане на защитна, реактивна поза.

Разширяването на индустриалния капацитет на Русия разкрива стратегия, целяща да направи натиска върху Европа относително евтин и да поддържа продължителна конфронтация във времето. Това създава способност едновременно да се държат под заплаха цели из целия континент от множество направления, усложнявайки стратегическите дилеми пред европейската отбрана.

В морската и ракетната сфера Москва последователно тества единството на НАТО и разширява границите на реакцията на алианса. Ограничени отговори - като вдигане на изтребители, временно затваряне на въздушно пространство или декларации без реални последствия - само насърчават повторение в по-голям мащаб. Затова НАТО и ЕС трябва ясно да дефинират и налагат "червени линии", да съчетаят противовъздушната отбрана с достоверни възможности за ответен удар и да поддържат технологичното предимство на Украйна.

"Червените линии" трябва да се превърнат в реални оперативни правила, а не просто в прессъобщения.

НАТО следва публично да определи автоматични реакции при нарушения - дроновете да се прихващат по подразбиране, достъпът на военноморски активи до определени зони да бъде отказван, а санкции срещу съучастници да се налагат в рамките на 48 часа. Нарушенията трябва да водят до предвидими и автоматични разходи. Алиансът вече дава сигнали за промяна на подхода си - стъпка в правилната посока, но засега само първа.

Възпирането изисква и съчетаване на отбраната с настъпателен потенциал. "Стена от дронове" - изградена от сензори, средства за радиоелектронна борба и точкова защита - е необходима, но недостатъчна, както и по-добре интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана в Европа.

Ефективното възпиране предполага способност за ответен удар. Европейските столици трябва открито да обсъждат възможности за далечни удари - било чрез крилати ракети, въоръжени дронове или киберсредства - които да повишат цената на саботажа и навлизанията. Достоверният настъпателен потенциал променя изчисленията на Москва.

Накрая, Европа трябва да продължи да подкрепя украинските иновации при дроновете, които вече функционират като предна отбранителна лаборатория. Украинската екосистема - с масово производство, бърза адаптация и изпитания в бойни условия - развива способности, от които Европа ще има нужда.

Финансирането на тези иновации не е акт на благотворителност, а инвестиция в сигурността: гаранция, че когато натискът се прехвърли върху територията на НАТО, Европа ще разполага с готови инструменти и тактики.

Руското военноморско и ракетно натрупване е оформено от войната в Украйна, но рискът се простира много по-далеч.

Това вече променя средата за сигурност в Европа. Индустриалните инвестиции на Русия изграждат инструментариум за принуда, насочен пряко срещу европейска територия. Ако Европа продължи да избягва формулирането и отстояването на собствени "червени линии", Москва ще продължи да пише сценария.

Турция арестува актьора Джан Яман от италианския сериал "Сандокан"

Турските власти задържаха известни личности заради предполагаема употреба на наркотици и връзки с проституцията, предаде БГНЕС.

Полицейската акция се е провела в хотел "Бебек" на Босфора, като сред задържаните са кинозвездата Джан Яман, който изпълни главната роля в италианския приключенски сериал "Сандокан",  актрисата Селен Гьоргюзел, Айше Саглам, бившата телевизионна водеща Нилюфер Батур Токгьоз и Джерен Алпер. 

Общо са задържани 7 души, включително и Музафер Йълдъръм, който се сочи за собственик на хотел "Бебек".

От прокуратурата съобщиха, че са повдигнати обвинения за "притежаване на наркотици за лична употреба, улесняване на употребата на наркотици и насърчаване на проституция или предоставяне на място за проституция".

Турските силите за сигурност са претърсили седем обекта в Истанбул, включително и известния нощен клуб "Klein Phоnix". Разследването е срещу 26 души.

Зима е! Остава студено

Атмосферното налягане е и ще остане около и малко по-високо от средното за месеца.

Това съобщиха от НИМХ.

Вятърът ще отслабне и до сутринта в повечето райони ще стихне. На места ще има намалена видимост.

Ще е студено с минимални температури в повечето места между минус 10° и минус 5°, за София - около минус 10°. От запад облачността ще се увеличи.

През втората половина на деня и през нощта срещу сряда на места, главно в северните райони и планините, ще превали слаб сняг. Ще духа слаб, в източните райони до умерен вятър от запад-югозапад. Максималните температури ще бъдат предимно между 0° и 5°, за София - около 2°.

Над планините, след временно изясняване, облачността отново ще се увеличи.

Главно в Стара планина и по високите части на Рила и Пирин ще превали слаб сняг. Ще духа силен и бурен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 0°, на 2000 метра - около минус 4°.

По Черноморието преди обяд ще е предимно слънчево, но след обяд облачността ще се увеличи. Привечер и през нощта срещу сряда на места ще превали дъжд и сняг. До обяд ще духа слаб до умерен западен вятър, който в следобедните часове ще се ориентира от югозапад. Максималните температури ще бъдат 2°-4°. Температурата на морската вода е 8°-10°. Вълнението на морето ще бъде около 2 бала.

Аятолах Али Хаменей: Народът ме подкрепя

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей похвали проправителствените митинги, организирани от властите в отговор на две седмици протести, като заяви, че участието в тях е "предупреждение" към Съединените щати.

"Това беше предупреждение към американските политици да спрат измамите си и да не разчитат на предателски наемници", казва аятолахът, цитиран от иранската държавна телевизия.

Припомняме, че американският президент Доналд Тръмп многократно заплаши с военна интервенция, ако Техеран убие протестиращи.

"Тези масови митинги, изпълнени с решителност, осуетиха плана на чуждестранните врагове, който трябваше да бъде изпълнен от местни наемници", казва Али Хаменей.

Калоян Паргов: Ако има адекватни аргументи за дата на изборите, можем да задържим мандата

България има нужда от ясна перспектива, но настоящият парламент не е в състояние да излъчи стабилно правителство. Това заяви заместник-председателят на БСП Калоян Паргов в ефира на Nova news. Той не вижда в рамките на 51-ото Народно събрание (НС) предпоставки за сформиране на правителство, което да има обществено доверие. Според Паргов политическата конфигурация е силно фрагментирана, а разделението между партиите прави компромисите практически невъзможни.

Припомняме, че премиерът в оставка Росен Желязков веднага върна на президента Румен Радев първия мандат за съставяне на правителство. Предполага се, че ще е подобна ситуацията и при връчването на втория мандат на ПП-ДБ утре. В такъв случай държавният глава ще избере една от останалите политически сили в НС, на която да връчи третият и последен мандат за излъчване на кабинет. Социалистите очакват този мандат да бъде предоставен на тях.

По думите на Калоян Паргов БСП няма да приеме мандата, но не е изключено той да не бъде върнат веднага заради договорка около датата на предсрочните парламентарни избори. "Ако има някакво разбиране за датата на изборите и аргументите са адекватни, бихме могли да задържим мандата", каза той и добави, че подобен ход би бил възможен по молба на президента.

Паргов не каза дали ще се кандидатира за председател на БСП на предстоящия конгрес на столетницата, но изрази сериозни съмнения дали тя ще излезе по-обединена от висшия партиен форум. Според него до изборите няма достатъчно време за преодоляване на натрупаните вътрешни конфликти. Калоян Паргов смята, че БСП има нужда от промяна, която да не се изчерпва с подмяна на лица. "Партията има системни проблеми от организационно и политическо естество, които не са решени", посочи той и допълни, че в левицата има усещане за изоставеност и липса на посока.

Запитан дали смята, че държавният глава би се отказал от президентския пост, за да създаде свой политически проект, Паргов отговори, че от Радев очаква неочакваното. Той прогнозира, че след предстоящите избори вероятно се стигне до нов вот заради дълбокото разделение между политическите партии.